Заразяването се осъществява по полов и по-рядко по контактен път. Най-често заразяването с вирусът на гениталният херпес става при сексуален или близък интимен контакт с партньор с активна инфекция (с наличие на зачервяване и мехурчета). Особено заразна е течността от мехурите, а наличието на рани или драскотини улеснява пренасянето на инфекцията. Доказано е обаче, че заразяване може да се получи и при контакт с носител на вируса, който няма прояви на заболяването. Това става възможно през т.нар период на размножаване на вируса на повърхността на кожата преди развитие на клиничните прояви. Тогава вирусните частици в засегнатата област постепенно започват да се увеличават, а все още не са се развили характерните оплаквания. Това увеличава риска от заразяване с инфекция, поради факта, че човек е с намалена предпазливост, поради видимо непроменените генитални зони на партньора. Важно от практическа гледна точка е да се знае, че херпеса в областта на устните и лицето  може да се пренесе в половата област на партньора при орален сексуален акт. При допир или разчесване херпес вирусната инфекция може да се пренесе от една към друга част на собственото тяло с ръцете или при използване на обща кърпа за двете области. Така е възможно човек да пренесе херпеса и от устните си в собствената си генитална област и този процес се нарича „автоинокулация”. Заразяването от тоалетни чинии и мивки не се приема като реален начин за разпространение на херпес вирусната инфекция, тъй като вируса е неустойчив във външната среда.

Възможно е предаването на херпесната инфекция да стане и от майката на новороденото в хода на раждането.