Детска дерматология

Бактериални инфекции на кожата

Бактериалните инфекции са едни от често наблюдаваните заболявания на кожата. Те могат да засегнат както деца, така и възрастни. Специфично за детската възраст е, че могат да се развият много бързо и да протекат изключително тежко. В такива случаи се налага бързо започване на лечение за да бъде предотвратено разпространение на заболяването.

Част 1

Разпространение на проблема

Кожните стафилококови и стрептококови инфекции са изключително чести при децата. Счита се , че това е третото по-честота заболяване на кожата в детска възраст (след атопичен дерматит и вирусни брадавици). Обривите, които се появяват по кожата са силно заразни, като заболяването се предава по контактен механизъм в семейна среда, детско заведение или др. Много често се установяват здрави заразоносители, при които чрез микробиологично изследване се доказват характерните микроорганизми в носоглътката. 

Част 2

Причини за поява

Бактериалните кожни инфекции се причиняват най-често от стафилококи (Staphylococcus aureus) или стрептококи (Streptococcus pyogenes). Възможно е обаче бактериално замърсяване на кожата и развитие на инфекция да се получи и от други бактерии като ентерококи, клебсиела, протеус, пневмококи и др. Нерядко тези бактерии предизвикват и инфекции на кожните придатъци – нокти и кожа около ноктите, кожата на скалпа, естествените гънки на кожата (слабини и под гърди) и лигавиците (генитални, анални).

Част 3

Прояви на заболяването

В медицинската литература са описани многобройни бактериални инфекции на кожата. Тяхното детайлно познаване е предмет само на тясно-специализираните лекари. За широката аудитория е важно да се познават основните видове бактериални инфекции, които се срещат най-често и имат най-голяма социална значимост – импетиго, Лаймска болест, скарлатина и др.

Зоната, подложена на криотерапия не трябва да бъде травмирана за период от около 10 дни, но не е необходимо поставяне на специфична превръзка.

Част 4

Импетиго

Безспорно с най-голяма значимост от бактериалните инфекции на кожата е импетигото.

Импетиго може да се развие като първична, или вторична инфекция (като се наслагва при други възпалителни заболявания на кожата, най-често съпроводени със сърбеж, като атопичен дерматит или краста).

Видовете импетиго, които се наблюдават са: импетиго контагиоза (небулозно заразно импетиго) и булозно импетиго.

  1. Импетиго контагиоза се причинява най-често от стрептококи. То е и най-често срещаната форма на импетиго. Обривите по кожата започват като мехурчета, пълни с бистра или гноевидна течност, които бързо се разпукват и покриват със сребристо-жълти корички, като често размерите им достигат до 2 и повече сантиметра в диаметър. Обикновено засягат лицето и крайниците и заздравяват без белези.
  2. Булозното импетиго се причинява от стафилококи, произвеждащи специфични токсини, отделянето на които обяснява и разликата в протичането на инфекцията. То се характеризира с поява на хлабави, пълни с течност различни по размер мехури (могат да достигнат до няколко сантиметра). Те са болезнени, разпространяват се бързо и предизвикват общи оплаквания, като повишаване на телесната температура, отпадналост, главоболие. Лезиите често са многобройни, особено около естествените отвори на тялото, а могат да се групират и в гънки на тялото. При съмнение за подобна бактериална инфекция, трябва да се направи микробиологично изследване с антибиограма. Така лечението ще бъде максимално точно и оздравяването ще настъпи максимално бързо.

Лечението на импетигово включва локални и системни антибиотици, локални антисептици. Най-често се прилагат локален мупироцин и фуцидинова киселина, които са безопасни и ефективни средства. В леките случаи те биха били толкова ефективни, колкото антибиотиците, предписани за лечение през устата. За да се сведе до минимум развитието на устойчиви организми, локалните антибиотици, които се предлагат под формата на крем, не се прилагат като системни препарати.

Пероралните антибиотици се предпочитат пред локалните препарати в случаи на по-сериозно засягане на състоянието или при засягане на обширни части от кожата. Те са по-лесни за употреба, но имат повече потенциални странични ефекти от локалните средства. Изборът на системен антибиотик се определя от множество фактори като очаквана чувствителност, епидемиология на резистентността на микроорганизмите, алергия или непоносимост на пациентите спрямо конкретния антибактериален агент. Винаги, когато времето позволява, се препоръчва осъществяването на микробиологично изследване за определяне на максимално подходящата антибиотична терапия.

Част 5

Скарлатина

Скарлатината представлява остра  стрептококова инфекция. Причинява се  най-често от бета-хемолитичния стрептокок от група А, но причинители на болестта могат да бъдат и други микроорганизми (други стрептококи, Moraxella catarrhalis, Staphilococcus aureus и др.) Това изисква навременно извършване на бърз стрептококов тест и вземане на гърлен секрет за микробиологично изследване при съмнение за скарлатина.

Пикът на скарлатината е през студените месеци от годината. Предава се по въздушно-капков път. Инкубационният период е кратък:  2-7 дни. Обривът се появява обичайно на втория ден след началото на оплакванията и се характеризира с поява на сърбящи и много дребни червени обриви, разположени в космените фоликули. Измененията по кожата имитират настръхнала като от студ кожа, или т.нар. „гъша” кожа. Наблюдава се предимно по тялото и сгъвките на крайниците; дифузно зачервяване на бузите на лицето, което контрастира с незасегнатата бяла кожа около устата и характерен вид на езика (обложен с бял налеп, под който изпъкват като малки червени пъпчици вкусовите папили на езика, наподобяващи на малина, от където идва и наименованието „малинов език“).

Заболяването е известно с разпространението му под формата на  локални мини-епидемии, предимно на места с  обществено предназначение – детски градини, училища и др, на които се събират много деца.

Лечението на скарлатината е  със системно приложени антибиотици и продължава минимум 10 дни, като е съпроводено с противоалергична терапия. Антибиотичната терапия е задължителна най-вече, поради необходимост от предотвратяване риска от късни усложнения на скарлатината, а именно засягане на стави, сърце, бъбреци, които могат да протекат като ревматизъм или гломерулонефрит.

Част 6

Staphilococcal Scalded Skin Syndrome(SSSS) или Синдром на попарената кожа

Този синдром е едно от тежко протичащите бактериални инфекциозни заболявания в детската патология. Среща се относително рядко и се характеризира с бързо настъпваща, обширна, повърхностна загуба на кожа , което се дължи на освобождаването в кръвообръщението на детето на ексфолиращи стафилококови токсини след инфектиране със стафилококи. Имунна система  на децата до 5 годишна възраст все още не е напълно развита и те не образуват адекватно антитела срещу токсините. Заболяването може да се предава и от човек на човек чрез контакт със замърсени предмети от болния – кърпи, бельо при кихане и кашляне.

SSSS-синдромът се развива остро, с поява на обилен и болезнен обрив.  Наблюдават се обширни, хлабави мехури, които наподобяват мехурите при импетиго и се разкъсват лесно – това е т. нар симптом на “мокрия вестник“. Промените настъпват в рамките на 24 часа след първите оплаквания, което налага и необходимостта от бърза реакция.

Лечението на болестта е антибиотично, като трябва да започне максимално бързо, след поставяне на диагнозата. Антибактериалната терапия е съпроводена с адекватни мерки за възстановяване на водно-електролитния баланс на тялото. В лечението на заболяването обичайно са ангажирани мултидисциплинарен екип от специалисти – педиатри, неонатолози и дерматолози. Кожата на деца със синдром на попарената кожа се възстановява от болестта, без формиране на белези. 

Част 7

Лаймска болест

Лаймската болест е инфекциозно заболяване, което се среща често в нашите географски ширини. Известна е още като Лаймска борелиоза и представлява остро-настъпващо заболяване с ендемичен характер, чиито преносители са основно кърлежите.

Причинител на болестта е Borrelia burgdorferi, а като резервоар на инфекцията служат различни домашни и диви животни, птици, кучета и други. Може да засегне представители на всички възрастови групи, тъй като предаването се осъществява при ухапване от заразен кърлеж. Заболяването се диагностицира най-често през пролетно-летния сезон, тъй като това е най-благоприятното време за размножаване, растеж и развитие на кърлежите.

Инкубационният период (времето от проникването на причинителите до първите обективни симптоми на заразата) е от порядъка на 3 до 33 дни.

Най-често кожата е засегната от заболяването като първа проява, когато се появява т.нар. erythema migrans. Това е и първият стадий на заболяването. Тя се развива при около 80% от заразените пациенти, като може да се наблюдава навсякъде по тялото. На мястото на навлизане на инфекцията в кожата, което съответства на мястото на ухапването се развива зачервяване, което постепенно нараства периферно до оформянето на обширно червено петно с кръгла форма и централно просветляване тип “ биволско око”. Понякога в центъра се наблюдава по-тъмно червено петно. Възможно е да се установят и уголемени лимфни възли в региона, близо до засегнатата част от кожата. Рядко е възможно да се появят повече от една първични зачервени кожни зони.

Проявите на заболяването са много характерни и позволяват на дерматолозите да предпишат лечение за Лаймска болест дори само въз основа на клиничната картина на болестта. За доказването й обаче обичайно се прави кръвно изследване. То от една страна потвърждава клиничните ни предположения, а от друга е критерий за проследяване на ефективността на лечението в по-късните етапи на наблюдение.

В случай на ухапване от кърлеж, който е изваден под лекарски контрол, същият се изпраща за изследване в сертифицирана лаборатория за носителство на Borrelia Burgdorferi. При положителен резултат се провежда антибиотично лечение за 14-21 дни.

Съществуват още много бактериални инфекции на кожата, които приоритетно засягат представителите на детската популация. Тяхното разнообразие винаги е било причина лекуващият дерматолог да се старае да постави навреме точната диагноза и да даде правилните напътствия. Именно затова , когато се установи някакъв кожен проблем- препоръката ни е в най- кратки срокове да посетите лечебно заведение. Там ще получите високоспециализирана помощ и индивидуален подход при всяко дете!

Ценоразпис

ПРОЦЕДУРАЦЕНА*
Първичен преглед Лекар-дерматолог, с докторска степен по медицина65 лв.
Първичен извънреден Лекар-дерматолог, с докторска степен по медицина75 лв.
Вторичен преглед Лекар-дерматолог, с докторска степен по медицина40 лв.
Вторичен извънреден Лекар-дерматолог, с докторска степен по медицина45 лв.
Първичен преглед Лекар-дерматолог50 лв.
Първичен извънреден Лекар-дерматолог60 лв.
Вторичен преглед Лекар-дерматолог30 лв.
Вторичен извънреден Лекар-дерматолог35 лв.
Първичен преглед Лекар-специализант по дерматология40 лв.
Първичен извънреден Лекар-специализант по дерматология45 лв.
Вторичен преглед Лекар-специализант по дерматология20 лв.
Вторичен извънреден Лекар-специализант по дерматология25 лв.
Микробиологично изследване30 лв.