Меланоцитните невуси, известни под името „бенки” са доброкачествени образувания на кожата, съставени от пигментни клетки.
Бенки и други доброкачествени
обазувания на кожата
Въведение
Меланоцитните невуси, известни под името „бенки” са доброкачествени образувания на кожата, съставени от пигментни клетки. Те могат да бъдат вродени или придобити. Вродените меланоцитни невуси обичайно се появяват непосредствено след раждането, въпреки че в по-редки случаи е възможно да станат видими едва на 1-2 годишна възраст. Придобитите меланоцитни невуси могат да се появят във всяка възраст, но най-често се развиват след навършване на 2-годишна възраст на детето и се увеличават по брой през детството и ранната зряла възраст.
Конгениталните (вродени) невуси се наблюзават при приблизително 1% от новородените. Класифицират се според размера си, чийто окончателен вид може да се предвиди още в детска възраст. Разделяме ги в 4 групи:
- малък размер – с големина до 1.5 сm
- среден размер – с големина от 1.5 до 20 сm
- голям размер – над 20 сm
- гигантски невус – размер над 50 см
Конгениталните невуси (КН) с малък и среден размер обикновено са леко надигнати и почти винаги са пигментирани, като нерядко от тях израстват косми. Рискът от злокачествена дегенерация при малки или средни по размер вродени невуси е малък. Меланом рядко може да се развие в детството, най-често това се наблюдава на по-късен етап при възрастните пациенти. В момента профилактичната ексцизия в ранна детска възраст се приема за неоправдана.
Големите и гигантски невуси могат да обхванат обширна част от тялото и/или крайниците на детето. Обикновено тези невуси са силно пигментирани и окосмени. Нерядко се придружават от многобройни малки конгенитални невуси по околната кожа – т.нар. сателитни невуси, които са със сходен изглед, но с малки размери. Рискът от равитие на меланом в големи или гигантски вродени невуси е добре проучен и се оценява на 2-5% през целия живот на пациентите. Значителен риск за развитие на меланом в тази група се установява през първите 10 години от живота на тези деца. Те трябва да бъдат консултирани от опитен дермато-хирург още при раждането с цел внимателно проследяване и оценка на риска от евентуална хирургична намеса в детска възраст.
Гигантски вродени невуси, които се установяват в областта на капилициума и шията могат да се съчетаят с епилептични припадъци, умствено изоставане и неврологична симптоматика (обусловени от лептоменингеална меланоцитоза), както и да развият първичен меланом на лептоменингите.
Невус на Spitz (ювенилен меланом)
Невусът на Spitz, известен още като „доброкачествен юношески меланом“ е описан през 1956 година и често създава объркване в практикуващите дерматолози по отношение на своята същност и прогноза. Това е особен вариант на придобит меланоцитен невус. Среща се рядко, предимно в бялата раса, като се смята, че съставлява под 1% от меланоцитните невуси при децата.
Наблюдава се най-често в ранна детска възраст, като се развива най-често в областта на лицето и долните крайници. Представлява окръглено, плътно червено-кафяво възелче, което нараства бързо и понякога диаметърът му може да надхвърли 1.5 сm.
В дерматологичната общност превалира мнението, че хирургичното премахване на невусът на Spitz не е необходима. Достатъчно е стриктно проследяване от опитен дерматолог със задълбочени познания в областта на дерматоскопията. При установяване на асиметричен невус на Spitz се препоръчва кожна биопсия. В случай, че хисто-патологичното изследване установи белези на атипия, като при меланом, се пристъпва към хирургично премахване.
Невус на Sutton (Хало-невус)
Хало-невус се нарича нормална бенка, заобиколена от кожа с нормална структура и липса на пигмент. Срещат се сравнително често, особено при деца и младежи, като често са множествени. Смята се, че появата на хало-невуси се дължи на реакция на имунната система на пациента към клетките на невуса. Описани са случаи на пациенти с хало-невуси, които впоследствие развиват витилиго.
Тези образувания имат типичен вид и прогресия. Обикновено , по данни на родителите, се установява формирането на ивица по-светла кожа около преди това съществуваща нормална бенка. Най-често този тип невуси са разположени по кожата на гърба, обикновено са множествени и се появяват едновременно. През следващите месеци централно разположената бенка постепенно намалява размерите си и може да изчезне. Депигментираният участък остава с месеци и години, като спонтанната възстановяване на цвета му е малко вероятно.
Рискът от злокачествена трансформация на хало-невусите е нисък. Поради това е достатъчно пациентите да бъдат информирани относно същността на заболяването и потенциално ниския риск от усложнения. Рядко е необходимо хирургично отстраняване на измененията на кожата. Употребата на фотозащитни фактори с подходяща степен на защита върху обезцветените участъци на кожата е задължителна. Описаните в медицинската литература проследявания на големи групи от пациенти с невус на Sutton не установяват случаи на развитие на меланом, на базата на съществуващ хало невус.
Кога трябва да започне проследяването на бенките от дерматолог?
Един от най-честите въпроси, които обсъждаме с родителите на децата е кога трябва да започне проследяването на бенките от дерматолог?
Проучвания, публикувани през последните месеци показват, че бенките при деца трябва да бъдат наблюдавани периодично едва след 14-годишна възраст. Рискът от злокачествена промяна на бенките в по-ранна възраст е нисък. От друга страна вродените бенки трябва да бъдат проследявани ежегодно от кожен лекар. Само прегледът трябва да се осъществява на всеки 3 месеца, спрямо ABCD-критериите:
А – Асиметрия (търсене на симетрия на бенката), B – border (граници – съществува ли ясно установима граница между пигментираната и непигментираната част), Цвят (Colour) – цвят на бенката и установяване на промяна в него, и Диаметър (промяна в размера на бенката спрямо последния самопреглед). Често се проследява и Еволюцията на бенката – рязката промяна в гореизброените критерии за срок, по-малък от 3 месеца, е причина за организиране на бърза среща в наблюдаващият Ви дерматолог.
Ценоразпис
ПРОЦЕДУРА | ЦЕНА* |
---|---|
Първичен преглед Лекар-дерматолог, с докторска степен по медицина | 65 лв. |
Първичен извънреден Лекар-дерматолог, с докторска степен по медицина | 75 лв. |
Вторичен преглед Лекар-дерматолог, с докторска степен по медицина | 40 лв. |
Вторичен извънреден Лекар-дерматолог, с докторска степен по медицина | 45 лв. |
Първичен преглед Лекар-дерматолог | 50 лв. |
Първичен извънреден Лекар-дерматолог | 60 лв. |
Вторичен преглед Лекар-дерматолог | 30 лв. |
Вторичен извънреден Лекар-дерматолог | 35 лв. |
Първичен преглед Лекар-специализант по дерматология | 40 лв. |
Първичен извънреден Лекар-специализант по дерматология | 45 лв. |
Вторичен преглед Лекар-специализант по дерматология | 20 лв. |
Вторичен извънреден Лекар-специализант по дерматология | 25 лв. |