Себорейният дерматит се характеризира с поява на зачервяване, залющване, сърбеж и парене по кожата на т.нар. себорейни области (зоните, богати на мастни жлези). Заболяването е с хроничен ход, с редуване на периоди на активност с такива без оплаквания (ремисии). Активността на болестта се засилва през зимните месеци на годината и в началото на пролетта, с ремисии през летните месеци.

Заболяването има характерни особености и според възрастта, в която се развива. В детска възраст себорейният дерматит има някои специфики. Наблюдава се често както при пеленачета, така и при подрастващи деца, а активността му в тази възраст се асоциира с колонизация на проблемните области с Candida albicans и Malassezia furfur.

Специфично е, че се развива по-рано от атопичния дерматит с начални прояви през първите три месеца от живота на детето. Наблюдават се обширни мазни жълтеникави люспи по глава, чело, вежди и нос, което се означава като горен тип себореен дерматит. Нерядко промените по скалпа се означават като „млечни кори“. В случаите, когато кожните промени са в областта на седалището, ингвиналните гънки и около пъпа се говори за долен тип себореен дерматит. Макар и рядко в бебешка възраст е възможно характерните за заболяването петна да се слеят и обхванат голяма част от кожната повърхност и да обхванат цялото тяло. Това състояние се характеризира с влошено общо състояние, висока температура, развитие на пневмония, отит, диария и др. Заболяването може да продължи да се активира периодично и в по-късно през детската възраст.